КОНФУЦИЙ и ЛАО ДЗЪ
Конфуций споделил на Лао Дзъ:
— Сега, в свободното ми време, позволете да ви задам един въпрос: какво е същинският Път?
— Строго самоограничение, освободи сърцето си, почисти до белотата на снега мозъка си, разчупи знанието си. Пътят е бездънен и е мъчно да се съобщи с думи. Ще ти го опиша в общи линии.
Светло-светлото се ражда от тъмно-тъмното; притежаващият ред се ражда от безформения.
Духовното — от пътя, телесното — от най-малкото семенце, а всички движимости се раждат една от друга посредством телесна форма.
Затова имащите девет дупки се раждат от вътрешност, имащите осем дупки — от яйце.
Появата им не оставя следи, изгубването им няма граница: няма нито врати, нито жилища, а единствено намерено от всичките четири страни величайшо пространство.
На оня, които реализира това, ръцете и краката стават мощни, мозъкът — остроумен, слухът — тъничък, зрението — остро. Той мисли без изпитание, откликва на всички неща без ограничаване.
Небето не може да не бъде високо, Земята не може да не бъде необятна, Слънцето и Луната не могат да не се движат, цялото неизброимо голям брой неща не може да не разцъфне — не е ли подобен естественият път на всеки?
Освен това мъдрият е открил, че многознайният едва ли има знанието, а красноречивият едва ли има предвидливост.
Определението за умен ще се резервира: тъй като в случай че добавиш към него — няма да се усили, взимай от него — няма да се понижи. Безкрайно бездънен, той е като океана, безпределно популярен, той ще се свърши, щом се завърне първоначално.
Да оставаш отвън всичкото неизброимо голям брой неща, поемайки несекващата им дарба за придвижване, — такова е учението на благородния мъж.
Заедно с всичкото неизброимо голям брой неща да черпи качества и да не се изтощава — подобен е пътят.
В Средните царства има човек, който не се въздейства нито от силата на горещината, нито от силата на студа, населява сред небето и земята.
Само за известно време той е човек и скоро ще се завърне при родителя си.
Ако го следим през цялото време, от раждането, ще забележим нещо като хладно желе, притежаващо глас.
Има ли някакво значение, дали ще живее дълго, или ще почине предварително?
Нали става дума единствено за един момент!
Струва ли си да размишляваме за това, кой е бил съвършен, а кой — циничен — Височайшия или Разкъсващия на Части?
